Архив на категория: Без категория

~ Хъфингтон Пост: Гюлен е сред най-окуражаващите лица на съвременния ислям? ~

Поредният случай на *wishful thinking* и на *whitewashing* на нашите си хора, така че изказаните мнения да са в синхрон с преобладаващите политически изисквания на деня. Пък и след като САЩ веднъж вече са поздравили Ердоган за успешното му справяне с преврата, нямат много преки ходове за действие, освен индиректно да го клъвнат тук-таме за недемократичността на методите му. И каква по-добра стратегия от това да издигнеш в контрапукнт „толерантността“ и „елитарността“ на главния му опонент? Живеещ в изгнание в Америка и през последната седмица превърнал се в  ябълката на раздора между САЩ и Турция, която официално го е обявила за лидер на терористична организация, сходна на ИДИЛ, още от 2013 г. насам? 

В самата статия няма и дума за мултимилиардната империя на Хизмет (т.е. официалното наименование на гюленистите), нито пък за строгата сегрегация по полове в у-щата им или пък за механизмите, чрез които техни кадри – веднъж завършили училищата им – остават, в повечето случаи, завинаги свързани с каузата на Хизмет. Като политико-религиозна организация, това не е никак учудващо – абсолютно същото протича и сред християнските и еврейските консервативно образователни общности по света. Те систематично подготвят, индоктринират и впоследстие издигат техни кадри да защитават традиционнните религиозни ценности в политически план. И да изискват „светското“ публично пространство все повече да се съобразява с профила и стремежите им на дълбоко-вярващи граждани.

С две думи, нищо републиканско или пък светско-насочено спрямо турската държава няма в цялата работа. Основополагащ и – често дори конституционен – принцип на всяка либерална демокрация е именно призивът, че религиозните настройки на гражданите им принадлежат към непубличната сфера и частния живот на всеки индивид. Съответно, нямат място в обществения живот под формата на масовизиран, добре финансиран и политически позициониран механизъм, чрез който явно или тайно да влияят върху управленченските структури на страната. А именно това е сред ключовите характеристики, отличаващи гюленистите от други суфитски движения в Турция, както и от про-салафитски настроените (но не открито джихадистки) джамаати.

Вижте цялата статия за Гюлен, публикувана в Хъфингтон Пост тук .

~ първи впечатления: превратът в Турция ~

Военните в Турция не правят преврат за първи път – напротив, още от времето на Ататюрк се знае, че имат мисия да се намесват в държавните дела и да завземат властта, когато счетат, че републиканските устои на страната са под заплаха. Последният път го направиха през 1997 г. (когато свалиха ислямиста предхождал Ердоган) и процесът беше характеризиран като първият по рода си пост-модернистичен преврат. Завзеха властта, изритаха Ербакан, забраниха партията му и после върнаха властта на гласоподавателите. Колко секси звучи, нали?

Истинският въпрос в момента е защо точно сега турската армия прави нов преврат. Ердоган се развихри дотам, че направо се оля. А турската армия мълчеше. И таман започна да се сдобрява с предишните важни международни приятелчета, с които се беше скарал, и на ти преврат. Ето в това е дилемата. Совите не са това, което бяха – т.е. турската армия този път има много по-различни подбуди и идеологически мотиви от очакваното. Ако трябва някъде да се чете измежду редовете, то това е да се направи личностна и идеологическа характеристика на водещите турски генерали.

~ освен в Брюксел, още 4 самоубийствени атентата ~

Човек си мисли, че предвид жаждата им за европейска кръв, джихадистките канали ще акцентират най-много на новината за кървавите и – за огромно съжаление – доста успешни брюкселски самоубийствени атентати. Да, ама не.

Оказва се, че само за последното денонощие са проведени поне още 4 такива (някои от тях с по четири, пет камикадзета наведнъж): 1) срещу сили на сирийския режим и шиитските такива, западно от Палмира, Сирия; 2) срещу иракско военно поделение на пътя между Хадита и Баиджи, Ирак; 3) срещу кюрдските отбранителни сили в градчето Саррин, югозападно от Кобани, Сирия; и 4) срещу американска военна база, в югоизточна Нинве, Ирак.

Жертвите там не само, че никой не ги оплаква международно, дори не фигурират по новините. За днешните цивилни жертви от въздушните бомбардировки в Ракка и Палмира, Сирия и около Мосул в Ирак – също няма и дума. Ей в това е трагедията, без да оневиняваме изродите окървавили Брюксел. За съпътстващите невинни цивилни жертви на международния килим от бомби над Близкия Изток също трябва да се говори. Не само Европа, ами и всички страни част от коалицията срещу ИДИЛ и тероризма, от доста отдавна са в състояние на война. Макар едва сега собствените им граждани да го разбират, чрез собственото си страдание.

И не, разбира се, че няма оправдание за каквато и да била форма на насилие, в отговор на друго такова – както опитаха да се легитимират ДАИШ-овците в разпространеното по техните канали поемане на отговорност. Насилието като рикошет никога не е отговорът, независимо коя точно страна на конфликта имаме предвид. Светла им памет на абсолютно всички невинни жертви!

~ бърз обзор: Сирия – 1. 12.2015 ~

От около седмица, американски-подкрепените опозиционери в Сирия (т.е. кюрдите) воюват срещу турско-подкрепените такива  (т.е. части на Свободната Сирийска Армия или ССА) за контрол в/у различни селца и градове в северната част на страната. Подобно развитие подкопава шансовете за всеобщ сирийски сухопътен фронт срещу ИДИЛ, както и допълнително задълбочава сектантските противопоставяния в гражданската война в страната. Считаните за около 70,000+ „умерени“ опозиционери + кюрдите, които от своя страна, наброяват около 20-25,000 души, едва ли ще успеят да се обединят и да намерят общи цели, за които да се борят както против режима на Асад, така и срещу ИДИЛ.

Решаващият фактор в случая е не само намесата на външни сили, но също така и съвсем разнопосочните задачи, пред които различните общности се чувстват изправени. Докато сунитските опозиционери се колебаят между ислямски тип държаваност, където не-сунитските малцинства ще бъдат подчинени и в неравностойна позиция спрямо мюсюлманите и секулярен тип държава, където ще се запази мулти-етническия и мулти-религиозния състав на страната (както е било досега), кюрдите нееднозначно сигнализират, че желаят да основат своя собствена национална и етническа държава, в много по-малък периметър от сега съществуващата Сирия, и вероятно обхващаща чужди територии също от Ирак и Иран, но заселена предимно с кюрди.

От своя страна, афилиираната с ал-Каеда групировка Ал-Нусра – една от най-значимите във военно отношение опозиционерски сили в страната – заплаши всички други местни възстанически милиции, получаващи чужда помощ, че отсега нататък ще ги считат за свои врагове, служещи на чужди интереси, ако продължат връзките си с чужбина. Миналата седмица, ал-Нусра разстреля в официално видео, доста наподобяващо продукциите-екзекуции на ИДИЛ, около 50-тина войничета от официалната сирийска армия. Информация по социалните медии твърди, че всички до един са били мюсюлмани-сунити, тъй като другите етноси и вероизповедания, режимът ги е разменил за опозиционни военнопленници или директно откупил с пари от семействата им. До момента, в гражданската война в Сирия са загинали около 47,000 войничета, което се равнява на числата на редовната армия в повечето европейски държави. Предвид броя на загиналите мюсюлмани-сунити от армията, може да се твърди, че режимът на Асад продължава да разчита на мултинационални и мултиетнически сили, макар и да има доста сегрегационна политика спрямо това кой точно етнос е най-протектиран от самата държава.

nusrakillssunni

Подобна инсценирана жестокост вероятно се прави в стремеж ал-Нусра най-накрая да заеме подобаващото й се място в съзвездието от военни групировки. Прекалено дълго време -и, според ал-Нусра, безпретекстно – ИДИЛ се подвизават в международната политика и в международното съзнание – като номер 1 силата в Близкия Изток, благодарение на безпрецедентно добрата им ПР-кампания по социалните мрежи, както и вълната им от терористични атентати по света и в Сирия и Ирак.

В първата по рода си подобна размяна на пленници между терористична групировка и арабска страна от региона (Турция вече го е правила този номер, но с ИДИЛ и то преди година), ал-Нусра и ливанското правителство са се договорили да си разменят военнопленници. Новинарският канал ал-Джазира, субсидиран от кралството на Катар, бе избран за официалния преносител на новините по темата, в пряк ефир, наравно с ролята на кралството в сделката. Пленени от повече от година ливански военнослужещи от страна на ал-Нусра в Сирия бяха разменени за жени-затворнички и други сирийски опозиционни военнопленници, пребиваващи в ливански затвори. Отделно, по непотвърдени данни от социалните медии, ливанското правителство се е съгласило да плати около 3-4 млн. долара на ал-Нусра, по време на размяната. Повече подробности можете да намерите тук.

Може би най-интересното в случая, освен благодарността на ливанските военнослужещи спрямо ал-Нусра, е че по време на размяната, бившата жена на халифа на ИДИЛ, ал-Багдади, също е послужила за разменна монета, заедно с едно от децата им. Макар и женена за ал-Багдади едва за няколко месеца, въпросната дама е родила дете от него, след което се е оженила повторно. Съответно, фактът, че е била предадена от ливанското правителство в ръцете на ал-Нусра, ще послужи за допълнителен коз в разпределението на силите, където ал-Нусра в Сирия искрено се надяват да имат достатъчно основания и възможности да преговарят с ИДИЛ. Нещо, което дори самият лидер на ал-Каеда-майка, Айман аз-Зауахири, активно ги посъветва, предвид коалиционните бомбардировки, пред които хем ИДИЛ, хем ал-Нусра са изправени от страна на западните коалиционни сили + Русия.

~ Джамбазки и сие също нямат място в Европа ~

Долният пост е в отговор на изказванията на г-н Ангел Джамбазки по родните медии след атентатите в Париж.

http://offnews.bg/news/Politika_8/_595658.html

Не само български политици говорят глупости по темата. Това е модерна краста за повечето съвременни общества и то въпреки научно-техническия прогрес, глобализираните икономики и напредъка на социалните науки. Но ако има нещо, по което нашенските идиоти да се различават от чуждестранните, то е пълната им невменяемост по темата как мерките, които предлагат, биха се изпълнили на практика и то именно с какви резултати. Само за сравнение – след като предложи всеки мюсюлманин в Щатите да бъде официално регистриран в база данни и съответно да носи значка, отбелязвайки го/ я като рисков фактор за обществото, републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп се отметна от позицията си – под публичен, експертен и журналистически натиск – и започна да търси по-адекватни мерки, макар и все още неблагоприятни по отношение на бежанците и изповядващите исляма.

На г-н Джамбазки, обаче, няма кой и с какво да му противостои, огромна част от народонаселението в България споделя възгледите му. И да обясняваме, и да не обясняваме, че практически няма как отделни държави-членки на ЕС да „изселят“ около 4.7 млн французи-мюсюлмани, 4.8 млн. германци-мюсюлмани и около 2.5 млн великобританци-мюсюлмани, както и че подобни действия ще бъдат в пълен разрез с всички конституционни и човешки права на европейска почва за граждани на ЕС, няма кой да ни чуе.

Интересен – както и абсурден – е въпросът къде точно да бъдат „изселени“ въпросните хора, пък и как да определим кои от тях са ислямисти и кои не (въпреки че много ме съмнява г-н Джамбазки да е така напреднал с материала, че да различава практикуващите мюсюлмани от ислямистите)? Мароко ли ще ги приеме, Алжир ли? Пренаселената Йордания или Асад в Сирия? А какво да правим с онези от тях (все по-нарастваща бройка), които са деца на смесени бракове на натурализирани имигранти от различен произход, или пък на бракове на имигранти с коренни белгийци, немци, испанци и французи? Пак казвам, логиката на нашите политици – в сравнение с международните – като че ли най-много е кът. В заключение, бих искала да завърша коментара си с крилатата фраза на един мой любим бг автор и вече утвърден бг класик (също от мюсюлмански произход!): „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го изпълниш.“

~ леко в шок, макар и очаквано ~

Отдолу съм постанала може би най-интересното видео по отношение на поемането на отговорност от страна на ИДИЛ за свалянето на руския полет над Синай. Въпросното видео (на руски език и то от провинция Нинве, в северен Ирак) се завъртя по социалните медии, преди да се появи официалното обръщение на окръг Синай на Халифата по темата. Т.е. доста преди самите – уж – извършители да потвърдят официално отговорността си.

Защо е важно това видео? На първо място – защото изобразява нагледно факта, че ИДИЛ- централата са били наясно с плановете за свалянето на самолета. Непосредствено след трагедията, са организирали почти веднага „колко сме добри в бруталността си и в убиването на хора“ парти, и дори са почерпили случайно преминаващите жители на окръг Нинве в Ирак с бонбони. Както и собствените си привърженици (също според кадри на видеото).

На второ място, продуцирането и заснемането на подобен материал отнема време. Така също и разпространението му. Неслучайно, британските и американските разузнавателни служби – без да имат достъп до отломките на руския полет или пък до резултатите от официалното разследване (от страна на Египет, Франция, Ирландия и Русия), обявиха опасенията си, че най-вероятно е имало бомба на борда (макар и за момента непотвърдена, според техните думи).

Барабар с официалното поемане на отговороност (чрез 2 последователни материала по темата – от 31 октомври и от вчера, 4 ноември), това видео – издадено от официалната разпространителна агенция за пропаганда на ИДИЛ – единствено затвърждава опцията, именно те да са свалили руския полет над Синай. Иначе защо да го припознават, и то на такова високо организационно ниво? Също така е важно да спомена, че в един от аудио-записите, припознаващи свалянето на самолета, ИДИЛ твърдят, че датата на сбиването му съвпада с едногодишнината от датата на присъединяването на предишната организация Бейт ал-Макдис в Синай към Халифата (т.е. 31 октомври 2014 г.).

Отделно, по социалните медии витае и допълнителен слух – че Абу Бакар ал-Багдади, Халифът на ИДИЛ, тепърва смята да се произнесе по случилото се. Това ще бъде своего вида лакмус тест дали наистина Ислямска Държава са имали пръст в атентата. Да припомня, ал-Багдади съвсем рядко дава изявления по каквато и да била тема (говорим за общо 4-5 такива от 2 години насам), и предпочита да даде поле на изява на официалния говорител на ИДИЛ, шейх ал-Аднани.

Така че, ако се чудите защо британците и американците твърдят, че е възможно бомба да е била в основа на инцидента (въпреки оттявлените им желания също да натопят руснаците, а покрай тях и египтяните), много вероятно е това видео и подобните нему да са в основата на твърденията им.

https://archive.org/details/FuratVideo21.01.1437.1

~ Баща и майка изпращат сина си на самоубийствен атентат ~

Поствам това видео не с цел пропаганда, а за да илюстрирам идеологическите нагласи на хората и близките им, извършващи подобни ужасяващи атентати и прощавайки се с живота си в процеса. За съжаление, подобно отношение, позоваващо се на религиозни награди в отвъдния живот, за сметка на този, настоящия, все повече се засилва в региона на Близкия Изток и дори части от Африка. Видеото има английски субтитри, съответно ще е разбираемо за повече хора. Отделно, поблазни ме и факта, че такива продължителни видеа от сбогувания преди самоубийствени атентати – и то, именно с участието на родителите на извършителя – са изключителна рядкост. Както и журналистическите интервюта с кандидат самоубийците относно емоционалното и душевното им състояние, непосредствено преди атаката (кадрите за които говоря са в средата на видеото).

За съжаление, не можах да установя конкретното място на атентата в Сирия, само мога да добавя, че е извършен от името на Ислямска Държава.