Всички публикации от 1001camels

~ Хъфингтон Пост: Гюлен е сред най-окуражаващите лица на съвременния ислям? ~

Поредният случай на *wishful thinking* и на *whitewashing* на нашите си хора, така че изказаните мнения да са в синхрон с преобладаващите политически изисквания на деня. Пък и след като САЩ веднъж вече са поздравили Ердоган за успешното му справяне с преврата, нямат много преки ходове за действие, освен индиректно да го клъвнат тук-таме за недемократичността на методите му. И каква по-добра стратегия от това да издигнеш в контрапукнт „толерантността“ и „елитарността“ на главния му опонент? Живеещ в изгнание в Америка и през последната седмица превърнал се в  ябълката на раздора между САЩ и Турция, която официално го е обявила за лидер на терористична организация, сходна на ИДИЛ, още от 2013 г. насам? 

В самата статия няма и дума за мултимилиардната империя на Хизмет (т.е. официалното наименование на гюленистите), нито пък за строгата сегрегация по полове в у-щата им или пък за механизмите, чрез които техни кадри – веднъж завършили училищата им – остават, в повечето случаи, завинаги свързани с каузата на Хизмет. Като политико-религиозна организация, това не е никак учудващо – абсолютно същото протича и сред християнските и еврейските консервативно образователни общности по света. Те систематично подготвят, индоктринират и впоследстие издигат техни кадри да защитават традиционнните религиозни ценности в политически план. И да изискват „светското“ публично пространство все повече да се съобразява с профила и стремежите им на дълбоко-вярващи граждани.

С две думи, нищо републиканско или пък светско-насочено спрямо турската държава няма в цялата работа. Основополагащ и – често дори конституционен – принцип на всяка либерална демокрация е именно призивът, че религиозните настройки на гражданите им принадлежат към непубличната сфера и частния живот на всеки индивид. Съответно, нямат място в обществения живот под формата на масовизиран, добре финансиран и политически позициониран механизъм, чрез който явно или тайно да влияят върху управленченските структури на страната. А именно това е сред ключовите характеристики, отличаващи гюленистите от други суфитски движения в Турция, както и от про-салафитски настроените (но не открито джихадистки) джамаати.

Вижте цялата статия за Гюлен, публикувана в Хъфингтон Пост тук .

Advertisements

~ всички турски институции, засегнати от контра-преврата ~

Когато започнах този блог, една от целите ми бе да давам достъп до повече автентични материали във всякакви формати, касаещи Близкия Изток. В медийната среда на страната ни рядко се предоставя достъп до подобни неща. Още повече, че в огромната си част, журналистическите коментари и анализи за ставащото в региона са директно преписани в съкратен вариант от запазили се като безплатни до момента чуждестранни новинарски сайтове. Т.е. българския читател едва ли ще има достъп до качествения журнализъм на издания като Файнаншъл Таймс, Уол Стриит Джърнал, сп. Икономист, или сп.Форейн Полиси, чиито абонаменти не са по джоба на средностатистическия българин.

В тази насока на мисли, докато четях за ставащото в Турция, попаднах на този интересен документ. Предупреждавам, че нямаше как да сверя автентичността му, освен че го свалих от достоверен за мен източник. Листът е дълъг 58 страници. Изброява всички турски институции, попаднали в обсега на административните и правови контра-мерки, наложение от правителството на турския президент след неуспешния преврат миналата седмица.

Може да видите пълният списък тук: институции

~ Турция: анатомията на един провалил се преврат (част 1) ~

В своя практически наръчник от 1968 г. как се сваля правителство чрез преврат, американският професор Едуард Лутвак и бивш военен съветник на президента Роналд Рейган набелязва следните изпитани с времето оперативни тактики, чрез които бързо, ефективно и сравнително безболезнено могат да бъдат превзети юздите на властта в която и да било държава. И до ден днешен, трудът му е класически текст за изучаване, дебатиране и коригиране в повечето професионални военни академии по света.

Какво прави един преврат … преврат?

Според Лутвак, за да бъде успешен, всеки военен пуч преминава през няколко фази. В първия стадий на развитие, метежниците – разделени на три ударни групи – се пробват да анексират или пък, алтернативно, да нокаутират главните пунктове за държавен контрол. Десантни групи биват изпратени поетапно, но систематично да превземат и обезвредят различните армейски, полицейски, разузнавателни, комуникационни и медийни структури, управляващи страната. Мишена номер едно за тях, разбира се, са държавния глава и министрите в кабинета му. Заедно със семействата си, те трябва да бъдат поставени под арест или пък директно ликвидирани в името на преврата.

Веднага щом тези задачи са изпълнени и символите на държавната власт са поставени на колене, метежът може да премине към втория си етап. Ключови транспортни възли, комуникационни мрежи, обществени сгради и цивилна инфраструктура преминават в ръцете на пучистите. Подобна тактическа цел се постига чрез зрелищното доминиране на публичното пространство – най-вече, но не задължително, посредсвом стратегическото позиционирането на войскови части и техника по улиците на държавата, от страна на метежниците. Със самата си численост и ефикасни действия, те би трябвало да сигнализират на гражданите кой кой е в мащабната картинка на нещата. Същевременно, тяхна цел и задължение е да проектират имиджа си на силна и самоуверена в крайния успех на начинанието си армия. По този начин, те де факто не позволяват на обществото необходимито време или възможност да си формира собствено мнение, или пък съответно, да заеме страна по конфликта.

В третата фаза, според Лутвак, метежниците трябва да счетат за свой приоритет да обединят  усилията си, изкарвайки на светло всички свои явни и тайни привърженици, плюс дирижираните от тях армейски и полицейски резерви. Постепенното консолидиране на властта на пуча се проявява чрез 1) откритото контролиране на трафика по главните транспортни артерии в ключови градове; 2) масовизираното пропагандно-комуникационно облъчване на обикновените граждани чрез всички възможни средства – а именно, че държавата вече е с изцяло преформатирано управление; и не на последно място, 3) официалното и доста често, финално медийно обръщение на метежниците, разясняващо техните стремежи, аргументи, и личности. С две думи, превратът свърши, да живее преврата!

Официалната версия за военния пуч

Ако се вярва на първосигналната пропаганда, излъчвана от близки до Ердоган медии, именно такава върволица от събития е произтекла в съдбовната нощ на 15-ти срещу 16-ти юли. Макар, за щастие, неуспешно, както в крайна сметка се оказа. Самият турски президент е бил предизвестен за случващото се от зет си (мъжа на сестра си) в 3 следобед. Около час по-късно, държавното разузнаване МИТ потвърждава опасенията, че вероятно предстои военен преврат. Самите метежници се оказват в ситуация, където им се налага да изтеглят и развият сценария си поне четвърт денонощие преди предвиденото. Неслучайно в дните след метежа, Ердоган редовно констатира, че най-големият грях за избухналата криза и кръвопролития в страната, тежи на плещите на спец-службите. Липсата на предварителна информация за случващото се в собствения им заден двор, както и пълното им безсилие да го предотвратят е отключило вратите към наблюдавания от нас пандемониум по улиците.

Превратът реално започва малко след 9 вечерта в петък, когато над небето в Истанбул и Анкара прелитат бойни самолети, сонично имитирайки пускането на бомби над сгради и граждани. Развитията в двата метрополиса на южната ни съседка текат паралелно, макар и с различен интензитет. Парламентът в столицата е бомбардиран, както и периметъра околко наскоро изградените мултимилиардни сараи на турския президент. Десантна група от все-още никому неизвестни метежници нахлува и разпердушинва канцеларията на премиера Бинали Йълдъръм, но съвсем обяснимо, той не е на работното си място. Правят се безуспешни опити да бъде заловен, както и Хакан Фидан, шефа на разузнавателните служби. Различни тв канали и медийни пунктове са превзети и уж свалени от ефир. С две думи, задкулисните приготовления и поетапните офанзиви описани в първата фаза от книгата на Лутвак са пуснати в ход. Или поне е бил направен съзнателен, многократен опит да бъдат изпълнени.

Къде изчезна държавния глава?

По чиста случайност, Ердоган успява да избяга от хотела си в Мармара. Изоставя кортежа си, бодигардовете си и повечето си съветници, и се запътва в частно превозно средство към местното летище. Нещо повече, показвайки огромно хладнокръвие и умствена прозорливост, взема съдбовното решение да НЕ се качи на официално предоставения му от държавата президентски самолет. Напротив, избира да се качи на борда на редовен граждански такъв. Съответно, маркировката по корпуса на летателния апарат не носи отличителните белези, посредством които пресрещналите го два бойни F16-ки на метежниците могат да го разпознаят. И съответно, свалят от въздуха.

Изправени пред опасността да ударят редовен полет на турските авиолинии, както и да причинят многобройни нежелани цивилни жертви (сред които, вероятно, и много чужденци), пучистите решават да не рискуват легитимността на каузата си. За да е успешен, превратът се нуждае – най-малкото – от някаква минимална подкрепа сред местното турско население, в задължителния акомпанимент с обичайното мрънкане и евентуално безгласно съгласие/ примирение на международната общност. Нито едно, от които няма да получат метежениците, ако – не дай си боже – причинят масови жертви, чрез военното обстрелване и впоследствие безхаберно сваляне на пълен с граждани самолет.

Следва закъснялото и леко комичното нападение на спец-части на пуча над хотела на Ердоган в Мармара. Неуспявайки да заловят държавния глава, те си разчистват сметките с неговите приближени. Трима от тях са директно застреляни. Другите са взети в плен. Следователно, стратегически приоритет номер 1 на метежа е главозамайващо глупаво и непреднамерено тактически провален. Без арестуването и обезвреждането на ключовата фигура и символ на управлението на АПК, превратаджиите навлизат в цикъл на оттявлена несигурност и игра на руска рулетка с подкрепящите Ердоган управленски фракции. И както се оказа, впоследствие, с безграничния гняв на публичните му привърженици и активни гласоподаватели, равняващи се на малко повече от половината население в страната.

Какво се случва на другия фронт?   

Междувременно, в Анкара и в Истанбул, акциите по залавянето и обезвреждането на ключови личности от турското главнокомандване текат с пълна пара. В туристическата столица на страната са арестувани и откарани с хеликоптер до въздушна база извън Анкара някои от най-високопоставените командири на турската авиация. Шефът на държавния жандармерийски щаб по антитероризъм в столицата Анкара е прострелян в главата. Хулуси Акар, главнокомандващият на щаба на обединената турска армия, е заловен в кабинета си и му е приложен натиск да се присъедини към метежниците, слагайки подписа си под тяхната декларация за преврат. Той отказва. И отново леко странно – не е убит, а отвлечен, въпреки известността му като ревностен почитател и лоялен поддръжник на Ердоган. Впоследствие Акар твърди, че спрямо него е извършено физическо насилие. Има и следи от мъчение по тялото си, след като е освободен и възстановен на длъжност.

Военната разправа с верни на президента полицейски части е като че ли най-отривиста и кръвопролитна в Анкара. Жандармерийския щаб в столицата е изравнен със земята, а сградите на отделни полицейски подделения са бомбардирани с хеликоптери и техните служители изпепелени. Много други са избити в преки стълкновения с метежниците.

Около половин дузина F-16 самолети вече открито се намират в ръцете на превратаджиите, както и достатъчно на брой военни хеликоптери, чрез които метежниците се опитват да доминират въздушното пространство над страната. Интересен факт и потенциално важен аналитичен фрагмент е, че повечето авиоконтролни пунктове, както и служителите работещи в тях, си нямат и представа за случващото се. Пилотите-пучисти използват диверсионни тактики, за да им бъде отпуснато нужното разрешение за отлитане, след което прекъсват контакт и отказват да го възобновят по протежение на въздушните си мисии.

Междувременно, ключовите военновъздушни бази, използвани от тях за набавяне на летателни апарати, както и за презареждане на гориво и така-необходимата механична поддръжка за техническата изправност на самолетите им, са точно две. Първо, тази в Диарберкир (т.е. контролния и оперативен плацдарм на повечето наказателни бомбардировки срещу кюрдските бунтовници в югоизточна Турция) и второ, международната база Инчирлик (частично дадена взаем на американците и ключова отправна точка за въздушни удари на международната коалиция срещу Ислямска Държава в Сирия и Ирак). От гледна точка на истинските мотиви и реалните участници в преврата, този факт би трябвало да послужи като изходно ниво за анализ. Дори според книгата на Лутвак, въпреки 50 годишната й давност, използването на военна авиация за държавен преврат е рядко срещано явление. Други трудове по темата, както и историческият опит в световен мащаб само подкрепят подобни твърдения.

Очаквайте Част 2 от анализа ми: 1) Империята отвръща на удара, или как Ердоган самоуби противниците си; 2) Ролята на новите технологии: ако организираш пуч по WhatsApp, не се учудвай че Facetime и смс-и по всички мрежи те бият; 3) Вътрешните разделения в турската армия; 4)  Гюлен и гюленисти ли са вируса на злото? 5) Заключителни размисли.

 

 

~ Дугин: Гюленисти свалили руския самолет ~

Съветникът на Путин по международните въпроси Александър Дугин твърди, че свалянето на руския самолет при турско-сирийската граница също е дело на Гюлен. По изричната заповед на САЩ, разбира се, които стоели в основата на оркестрирания от гюленистите-терористи преврат в Турция този уикенд. Източник: тук

Повечето в България знаем кой е Дугин и какъв идеологически профил му е присъщ. Но да има подобно завъране на 180 градуса и оневиняване от страна на руската пропагандна машина на турските официални власти – и то буквално след няколкомесечни изпитания ще избухне ли 3-та световна или няма да избухне – най-малкото говорим за култов исторически виц от най-новата световна история. 

И за да съм обективна, важно е също да спомена, че изтече информация за участието в метежа на един от двамата авиатори на F16, обстрелвали руските самолета в пограничното пространство през ноември миналата година. Предполага се, че въпросният офицер от военновъздушните сили на Турция е пилотирал един от бойните самолети, пресрещнали полета на Ердоган в посока Истанбул в ноща на преврата. Същият полет, който всички анализатори сме любопитни как и защо не е бил свален, макар да имаме своите теории. За повече информация, вижте тук

И за да приключа – интересен казус за чоплене на мозъчни клетки е фактът, че в огромната си част, двете въздушни бази, оказали най-мощна подкрепа на самолетите пряко участвали в метежа са тази в Диарбекир и онази в Адана (т.е. Инчирлик). Първата е в основата на повечето правителствени военновъздушни удари срещу кюрдите в югоизточната част на страната, а втората е данена частично в заем на американците и неделима част от пердето бомби, изсипващи се над Ирак и Сирия.

 

~ първи впечатления: превратът в Турция ~

Военните в Турция не правят преврат за първи път – напротив, още от времето на Ататюрк се знае, че имат мисия да се намесват в държавните дела и да завземат властта, когато счетат, че републиканските устои на страната са под заплаха. Последният път го направиха през 1997 г. (когато свалиха ислямиста предхождал Ердоган) и процесът беше характеризиран като първият по рода си пост-модернистичен преврат. Завзеха властта, изритаха Ербакан, забраниха партията му и после върнаха властта на гласоподавателите. Колко секси звучи, нали?

Истинският въпрос в момента е защо точно сега турската армия прави нов преврат. Ердоган се развихри дотам, че направо се оля. А турската армия мълчеше. И таман започна да се сдобрява с предишните важни международни приятелчета, с които се беше скарал, и на ти преврат. Ето в това е дилемата. Совите не са това, което бяха – т.е. турската армия този път има много по-различни подбуди и идеологически мотиви от очакваното. Ако трябва някъде да се чете измежду редовете, то това е да се направи личностна и идеологическа характеристика на водещите турски генерали.

~ В Саудитска Арабия бойците на ИДИЛ посягат най-вече на собственото си семейство ~

В трети пореден по рода си терористичен акт, тайно членуващи в Ислямска Държава граждани на петролното кралство вземат на прицел, отвличат и после ликвидират … членове на собственото си семейство. С визуален и реторичен замах, убийствата първо са снимани с видео, а после дигитално редактирани, за да включат и заплахи към кралското семейство, преди да бъдат разпространени по ютюб мрежата в страната. Обвиненията на терористите типично са, че жертвата работи към някое учреждение по сигурността – я към полицията, я към някоя държавна институция, я към саудитските сили за борба с тероризма.

През юли, миналата година, 19 годишен младеж отвлече и публично уби чичо си, защото служел като полицейски инспектор. След което се самовзриви в близост до затвор със задържани ислямисти, ранявайки двама охранители. В аудио съобщението, с което ИДИЛ официално пое отговорност за атентата, бяха излъчени и следните слова на младия атентатор (и то не към кой да е, а към майка му!): „Твоят брат се отвъргна от религията си и беше лоялен на тираните. Ако не бяха такива като него, тираните нямаше да съществуват.“

Няколко месеца по-късно, през септември, други двама саудитски граждани и онлайн радикализирани ДАИШ-овци отвличат и застрелват показно братовчед си, служител в армията на петролната монархия. В началото на 2016, по петите им тръгва и друга група от 6-ма братовчеди от градчето Бурайда. Те на свой ред примамват с фалшива среща свой роднина и  впоследствие го екзекутират, тъй като бил сержант към  силите за борба с тероризма в Саудитска Арабия. За нито един от терористите няма каквито и да било подозрения в радикализъм, напротив – знае се често практикуват навици и поведения, на които религията в кралството не гледа с добро око (пушене, свирене с ууд, чести игри на плейстешън и т.н.) Съответно, семействата им изцяло пропускат сигналите, докато не са втрещени от излъчените кадри по ютюб, а после и по националните медии. Единият младеж е аптекар, друг е хладилен текник, а третият  и четвъртият – дори не са завършили училище.

Дилемата ИДИЛ е нож с две остриета за саудитското кралство. Макар гореизброените атентати да не са единствените на територията на страната – която страда от терористични атаки от 1979 г. насам, а от такива на ал-Каеда от 2003 г. насам – по-голяма част от населението им нямат никакви проблеми да подкрепят емоционално джихадистите или пък да напишат чек с финансово дарение за каузата им. Стига, разбира се, те да воюват в името на исляма и мюсюлманите извън пределите на страната. Още повече, че версията на религията проповядвана в кралството, често се доближава максимално до изповядваните й варианти сред бойците в Чечения, Сомалия или Сирия/ Ирак. В последните години, повече от 3,000 саудитски граждани са се присъединили към различни чуждестранни фронтове, докато над 5,000 желаещи са били опандизени преждевременно.

Уроците научени от петролната монархия в конфликта им с Бин Ладен и неговата мрежа от ислямисти се оказаха недостатъчни за новата вълна от бойци, членуващи в Ислямска Държава. Хиляди саудитци заминаха за Сирия, след избухването на американската война през 2003 г. в Ирак, като се присъединяваха или към местната ал-Каеда (Фронта ал-Нусра), или директно към Халифата (ИДИЛ). Нещо повече, емигриралите младежи често показно – като за пред кадър – късаха възложените им задгранични паспорти, обявявайки непридлежността си към саудитската монархия и проповядваната от тях националност, в полза на всеобщата ислямска умма. В случай на участието им в самоубийствени атентати извън пределите на страната, семействата им често празнуваха с поръчването на торти и черпенето на най-близките, в помен на мъчениците на джихада.

Сега цялата тази кампания изглежда се е обърнала с главата надолу. Засегната е основната брънка на саудитското общество, а именно – семейството. Като отделен наниз в тъканта на социума в страната, изграден най-вече въз основа на племенни съюзи, фамилни имена и произлизащите от тях сфери на политическо влияние и икономическа мощ, да имаш враг – който да те засяга точно в тези изконни за самия теб области – е изключително тежко предизвикателство. Други терористични атентати, като удари по шиитски джамии и шиитски общности, като че ли не болят чак толкова. Макар и порицани от кралското семейство, както и от назначените от тях в ръководни позиции ислямски учени, речитативът на атентаторите се явява изключително близък до анти-шиитските, стереотипни религиозни прокламации на огромна част от уахабитския истаблишмънт. Ако прибавим към това, че шиитите в петролната монархия съставляват едва 10% от 20 милионното им население, дори общественият политически натиск след подобни варварщини едва ли би бил особено осезаем.

Друг е въпросът, обаче, когато твои граждани – от твоето собствено вероизповедание – са готови да убият членове на семейството си, в името на Ислямската Държава и обявения от нея Халифат. Както и да използват заснетите от тях с видеокамера зверства, за да те „порицаят“ как си „продал“ религията си в името на парите и лукса. А всеки един от гореизброените атентати правеше именно това. Съответно, много е вероятно да е дошло „време разделно“ и за самата Саудитска Арабия. И елитите в страната все повече да затягат коланите не само за собствените си ислямисти, но и за различните ислямистки каузи по света (добър пример са, например, Мюсюлманските Братя в Египет, за които кралството не пророни дори и сълза, когато бяха заменени във военен преврат след арабската пролет).

Единственият проблем в подобна ситуация ще бъдат отношенията с Иран, но това е друга огромна тема и би трябвало да подлежи на собствен анализ.

~ нова седмична рубрика: история в картинки ~

От архивите. Пропагандният постер по-горе датира от първата половина на 20 век. Представлява призив – списан на руски и татарски – към мюсюлманските субекти на императорска Русия. Като неделима част от трудещите се, ги кани да се обединят с другите „товарищи“ – от изток и запад, север и юг. Заедно да се възкачат по седлата на червените батальони.